Борисов се бие в гърдите, че едва ли не е репресиран от комунистите. Той, дето масажираше ушите Живков

Борисов се похвали със строежа на АМ “Хемус“ и обяви: Ако е било лесно, да го бяха направили комуниститеСигурен съм, че не знае дори как се влиза във Фейсбук, но и той имитира жабата в сценката с вола.

Там едни момиченца пишат от негово име и това по всичко си личи.

Днес например някакво негово момиче от пресцентъра написало „ престъпния Народен съд”. Не само това момиченце, а и Борисов хабер си няма от народен съд.

Първо: Tой не е наше творение, а наше задължение от страна на трите велики победителки – СССР, САЩ и Великобритания. Ако е имало произвол, защо няма НИТО ЕДНА РЕАКЦИЯ НА КОМИСИИТЕ ОТ САЩ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ?

Второ: Tъпа легенда е ,че е избит „цветът на нацияга”. Осъдени са онези интелектуалци, които са били активни в прогерманската политика. За какъв цвят става дума? Имате ли представа, че във Франция са осъдени 180 хиляди души! Дори и жените, които са спали с немските офицери.

Момиченцето продължава от името на Борисов да пише наивни детски глупости: „Радостен съм, че сега българите живеят в разбирателство и взаимно уважение” Точно сега, точно при неговото управление народът е страхотно разделен. За какво разбирателство може да става, когато ножицата на доходите е разкрачена до крайност?

bulpress tv

Къде вижда разбирателството: между жадните перничани и охолните олигарси в София? Между онези седем хиляди дето държат над седем милиарда и половина в свои ръце и старците с двеста лева пенсия? Борисов е толкова бос в историята, колкото и в литературата. Жалките му опити да се прави на антикомунист предизвикват само съжаления и иронични усмивки.

Той става смешен с онзи митичен дедо, дето така и не се разбра кои и къде са го убили. Този натегач по времето на социализма, сега се бие в гърдите, че едва ли не е репресиран. Той, дето с неговите пожарни коли, гонеше турците в Разградско през юни и юли 1989 година. Той, дето помиярстваше край Живков и му масажираше ушите.

Той, който дори една година след страховитата декларация на парламента за уж пръстъпния комунизъм , вече като главен секретар, откриваше паметник на Тато в Правец. Рамо до рамо с Първанов.

Loading...

Гадно ми е да пиша за този политически плужек! След него остава само една лигава диря. / Стефан Северин 

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

One Comment