В последните 10 г. българинът всеки месец е ставал със 74 лв. по-беден от гражданина на ЕС и с 97 лв. по-беден от румънеца

900 лв. минимална пенсия в Румъния, а в благоденстваща България – 219,43 лв.

Тодор Милков – зрител на Бизнес.БГ, изпрати интересен коментар на Фейсбук страницата на предаването.

Вижте какво е неговото мнение за сближаването на доходите на българите с тези на жителите на Европейския съюз.

„Направих изчисление и реших да ви питам дали сте правили такова, защото не изисква сериозни статистически познания и трябва да го обсъждате.

България поддържа икономически растеж, но това е така, защото той се измерва върху най-ниската база в ЕС. Затова, като обърна растежа в „живи пари“ – в последните 10 години – и го сравня с растежа на другите, се вижда, че българинът всеки месец е ставал със 74 лв по-беден от гражданина на ЕС и с 97 лв по-беден от румънеца, с когото заедно влезе в ЕС.

Това сравнение не отчита размера на средната заплата, а само растежа на БВП на глава от населението за последните 10 години.

От това следва, че румънецът застига европееца с 23 лв месечно, а българинът се нуждае от поне 10% растеж на годишна база, а не сегашните 3-4%, измерени върху най-ниската основа в ЕС, за да почне да намалява разликата спрямо европееца.

За изчислението използвах средна стойност между номинален и измерен през покупателната сила БВП на глава.

Причините за икономическото отдалечаване на България от Европа са много и са свързани помежду си, но причината на причините е бездействието на правоохранителните органи спрямо корупцията по високите етажи на властта.

Защото страшното на корупцията не е само в директната кражба, но тя има и скрито, много по-рушително въздействие върху икономиката.

Loading...

Корупцията унищожава пазарните условия за правене на конкурентен бизнес, което води до ниска производителност на труда, а оттам до ниски възнаграждения, демотивиране на населението, ниски инвестиции и масова миграция.“

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.