Автентичните родопски песни за тъгата и болката от неосъществената любов

Автентичните родопски песни за тъгата и болката от неосъществената любовНеповторима е красотата на Родопа планина – „разцъфваща“ в цветно многообразие и незаменими краски през всеки един сезон.

Същата тази красота може да открием и в родопския фолклор – богат и разнообразен, наситен с емоция и неподправеност.

Един изключително интересен и също толкова важен дял от родопското фолклорно творчество е този на любовните песни. Най-често със забавено темпо и сякаш реещи се в пространството са родопските любовни песни. За тях е характерна високата емоционалност. Изпълнявали се по сборове и по седенки, по годежи и сватби. Но както и в реалния живот родопската песен за любовта не винаги е свързана с щастие и радост. Защото нали песента в Родопите е именно това – отражение на нещата от живота, с хубавото и лошото в него.

Има редица автентични родопски любовни песни, в които се пее не за щастието на влюбените, а тъкмо обратното. За болката и тъгата от неосъществената любов… В настоящата статия ще ви припомним две стари родопски песни с обща тематика – за нещастието на влюбените, немогли да продължат живота си заедно. Или за болката от неосъществената любов.

„Галени га са ни зьомат“ е родопска песен, която вече няколко поколения познават в изпълнение на „славея на Родопите“ Радка Кушлева.

Галени га са ни зьомат 
техноно бално колков е?
То са с юлюм ни меса,
то са със сорце казува,
ам си йе сорце скриено.
Мойсо йе сорце скриено,
скриено йетце длибоко,
син са йе пламен фатило –
ле гори и не изгасва.

Песен с малко думи, но с изключителна емоционална тежест. А какво ни казват всъщност те?

„Влюбени щом не се оженят,
тяхната болка колко е?
То на смърт не прилича,
за него само сърцето може да говори.
Но сърцето е скрито.
Моето сърце е скрито,
скрито много дълбоко.
В син пламък е пламнало,
постоянно гори и не изгасва.“

Друга автентична родопска песен на същата тематика, отново от репертоара на Радка Кушлева, е песента „От мен ти изин, юначе“.

От мен ти изин, юначе,                                                                              
когоно видиш, да галиш,                                                                                    

и мене да не забаряш!

И мене да не забаряш,                                                                                    

че са сме мночко галили,                                                                          

галили и драговали!                                                                                       

Пък нема да са зьомиме,                                                                                

от сея пусти душмани!                                                                          

Душмани какво не правят –

венчени люде разделят,                                                                                 

та нас ли ни що раздели?

Автентичността на песента е свързана и с автентичния родопски диалект, на който се изпълнява тя. В превод от родопския диалект значението на текста е близко до това:

„От мен имаш позволение, юначе,
когото видиш, да заобичаш
и мен да не забравяш.
И мен да не забравяш,
че сме се дълго обичали,
обичали и милвали.
Пък няма да се оженим
заради тия пусти душмани.
Душмани какво не правят –
венчани хора разделят,
та нас ли няма да разделят?“

Такъв е бил животът на родопчаните в миналото… Нищо човешко не им е било чуждо – и драгото, и болката. Но именно чрез песента са намирали начин да се справят с балното в живота – болестта, смъртта, неудовлетворението в любовта, невъзможната любов и т.н. В този ред на мисли и вместо заключение ще припомним онова, което „славеят на Родопите“ Радка Кушлева е казала във връзка с балните родопски песни:

         „Като се замисля понякога за героите на песните ми, винаги се добирам до една истина, една случка, от която е станала песента. И затова тия песни много ме интригуват и завладяват въображението ми. Иска ми се понякога дадена песен да не се развива трагично, героите да бъдат щастливи и доволни. Ала уви! По нас са създадени повече песни за мъката, отколкото за радостта.“ *

*Цитатът е от сборника „Популярни изпълнители на народна музика“ – очерци на Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев от 1977 година, Издателство „Народна просвета“.  / rodopchani.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.