История за оскъдицата, пестеливостта и кафето в Родопите

 История за оскъдицата, пестеливостта и кафето в Родопите​Често си спомняме за миналото, за живота на бабите ни, за отминалите времена, когато магазините не били пълни с какви ли не неща, но пък за сметка на това сърцата на хората били изпълнени с доброта, отзивчивост и любов.

Спомняйки си за това, едно от нещата, за които най-често се сещаме е пестеливостта на родопчани. В недалечното минало бабите ни не пиели кафе, каквото пием ние днес. Пиели леблебия, като след като изпиели кафето, омесвали останалата утайка с хляб и така изяждали получената смес.

Говорейки си именно за този навик на родопчани с една възрастна баба, спомените й я върнаха към една комична случка, която тя не пропусна да ни разкаже.

Случило се с нейната комшийка. Било времето, когато тъкмо днешното кафе навлизало в родопските магазини. На родопчанката й дошли гости и тя побързала да ги нагости с домашно направени сладки и кафе – от новото.

Радвали се на приятна раздумка родопчаните, но станало вече късно и си тръгнали. Бабата се зачудила какво да прави с огромното количество утайка, което останало след варенето на кафето.

Разхищението е едно от нещата, които родопчани мразят най-много. Затова и на бабата й се смилила тази утайка и решила да направи така, както правела винаги със своята леблебия. Смесила утайката с хляб и изяла цялата получена смес.

Цяла нощ родопчанката не могла да заспи, но изобщо не й хрумнало, че може да е от утайката, която изяла. На следващия ден дошъл синът й да я види. Оплакала се бабата, че не могла да спи цяла нощ.

Синът й я попитал дали късно вечерта е пила от новото кафе, а тя казала, че след като гостите си отишли изяла утайката. В този момент синът й прихнал да се смее и й разказал за свойството на новото кафе да ободрява.

След това бабата разказвала на всичките си съседки и приятелки какво й се случило и ги напътствала никога да не повтарят нейната грешка. / rodopchani.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.