България – страната с най-ниски преки данъци в ЕС, най-ниска цена на труда – и най-тежък данъчен товар върху населението

България – страната с най-ниски преки данъци в ЕС, най-ниска цена на труда – и най-тежък данъчен товар върху населениетоБългария – Страната на невидимите данъци

Данъчният режим в България не е типичен за европейска държава: повечето данъчни индикатори я нареждат на полюсите по сравнение с другите страни членки. С най-голям дял в Европейския съюз на косвените данъци в данъчните приходи, с над 50% принос на данъците върху консумацията, с много ниска данъчна тежест за капитала и още по-ниска цена на труда, България би заела квадранта „ниски данъци – висока социална тежест“ на съответната графика. Годишните обзори на Евростат за данъците в ЕС

остат за данъците в ЕС показват, че преките данъци през 2012 г. са дали едва 18.8% от данъчните приходи в България, при средно 33.4% за съюза. Обяснението на Евростат за по-високите преки данъци в Западна Европа е „електорален ефект”: по-високото данъчно облагане на богатото малцинство е инструмент за изборен популизъм.

В данъчната политика на България се вижда същия ефект, но с обратен знак. Ниските преки данъци се рекламират като начин за задържане на бизнеса, от който се очаква да избяга в чужди юрисдикции, ако бъде притеснен.  Затова управляващите партии преди избори неизменно обещават на бизнеса и международните партньори да не променят данъчния модел.
България е страната с най-ниски преки данъци в ЕС: 10% индивидуален при 39.4% средна ставка за най-високодоходните групи в ЕС. Корпоративният данък от 10% съответства на 30% средно за ЕС. Но тези ниски ставки трябва да се компенсират – и това се прави с невидимите, подмолни косвени данъци. Делът им в данъчната тежест в България е 55.3% при средно 34.5% за ЕС.

Оказва се, че като поддържа преките данъци демонстративно ниски, държавата се лишава от малко. Хората в България мислят, че плащат малки данъци от малките си заплати, а държавата всъщност им взима много повече с косвените данъци върху потреблението.

Когато купуват храна, лекарства, учебници и т.н., обикновените хора компенсират бюджета за преките данъци, спестени на фирмите и на богатите.

Диференцираните ставки на ДДС се използват в цяла Европа за насърчаване и подпомагане. В Австрия има диференцирана ставка на ДДС за храни и преса. В България след 2007 г. дори този типично социален данъчен инструмент влезе в услуга на бизнеса – с 9% налог върху нощувките в хотели. В Румъния диференцираните ставки на ДДС от последната година се отчитат като успех, у нас се търсят аргументи защо те няма да проработят.
България събира с над 20 процентни пункта повече косвени данъци, отколкото е средното за ЕС. Тъй като данъците са инструмент за насърчаване или сдържане на една или друга икономическа активност, с високия дял на данъците върху консумацията и сравнително ниския товар на данъците върху труда българската държава сякаш заявява на своите граждани: „Работи, не яж!“

На практика, ниските заплати ограничават потребителските бюджети, свиват вътрешния пазар и спъват стопанската активност – кредитният ръст от години е нулев или негативен. Това прави спестяванията безсмислени. В 1% от банковите сметки у нас се държат около 35% от парите.

Данъчната структура в България не преразпределя тежестта в обществото и с това утежнява данъчния товар върху уязвимите групи. Не се прави данъчна разлика между пенсионери с най-ниските доходи в ЕС, ученици, студенти, социално слаби. Всеки, който участва в социалния живот, с всяка своя покупка внася ДДС и акцизи. В България няма и необлагаем минимум на доходите – такъв има в Белгия. Неслучайно неравенството на доходите в България е най-високото в ЕС

Трудът в България се поддържа евтин по много способи, ниските данъци върху труда са още един. Социалните вноски с 25.8% от данъчната тежест у нас са по-ниски, но все пак съпоставими със средните за ЕС 32.4%. По-отчетливо е привилегированото онтошение на капитала, с 3.9% дял в данъчната тежест в България, при 8.2% средно за ЕС.

Общата данъчна тежест в България в периода 2000-2012 г. е намаляла с 15 пункта. Към 2013 г., от тогава са най-новите данни, тя е 28.1% от БВП, на предпоследно място в ЕС след Литва. За съюза от 28 държави, данъците и задължителните социални вноски дават средно 40% от БВП.

Прави впечатление, че енергийните данъци и данъците върху тютюна и алкохола в България са с най-висок дял в общите данъчни приходи спрямо останалите европейски държави. Не става дума за drink and drive, а че България с членството в ЕС е принудена да въведе минималните за ЕС акцизи за горивата и тютюните. При ниска обща консумация, тези проценти всъщност показват колко голям дял в домакинските бюджети имат потребителските стоки.  България отново е в несвойствена за ЕС данъчна ситуация.

Да имаш най-ниски преки данъци не означава да имаш най-ниски данъци. България събира значително по-малко данъци от средното за ЕС, но ги събира най-вече от потреблението на мнозинството от ниско заплатени работници, селяни, пенсионери, деца на издръжка.

Отказвайки на населението необлагаем минимум и диференцирани ставки за ДДС, българското управление влошава екзистенциалното положение на милиони души около и под линията на бедността. Това, което в българското данъчно облагане е спестено на най-слабите, заради липсата на прогресивен елемент е дадено като привилегия на компаниите и на хората с високи доходи.

Още една слабост на българската данъчна система е, че тя предоставя едва 3% от данъчните приходи на местната власт, при 11% средно претеглено за ЕС. Локалните средства постъпват в централния бюджет, след което от гледна точка на гражданина разходването им става невидимо,  точно както невидим е ежедневният човешки принос пред косвените данъци.

По-високите данъци допринасят за богатството на народите

На най-долната графика е показана зависимостта между данъчна тежест и икономически продукт на страните от ЕС (без Люксембург). С просто око се вижда, че страните, които имат по-нисък дял на данъците в БВП, имат също така и по-нисък БВП. И обратно: богатите държави имат високи данъци.

Статистическият анализ доказва, че 43% от размера на БВП на човек от населението на една европейска страна може да се обясни с размера на данъчните приходи.

Зависимостта на практика е по-силна, тъй като в ЕС има редица случаи на малки периферни страни с ниски данъци като Естония, Латвия, Литва и Ирландия. Те тежат точно толкова, колкото икономическите колоси на Европа Германия, Франция, Великобритания и Холандия – страни с много висок  БВП на човек от населението и високи данъци.

Ако се използват данни на по-ниско териториално ниво, или данните за страните се претеглят през БВП, ще се окаже, че това дали даден регион в ЕС е беден или богат до голяма степен зависи от това дали той поддържа ниски или високи данъци.

Данъчната политика не е единственият фактор, който определя богатството на народите, но страните с по-високи данъци по правило имат и по-висок жизнен стандарт. Те създават

институции, които оползотворяват по-голямата въвлеченост в обществените дела на обложените с високи данъци граждани и компании.

Не така стоят нещата в България – страната с най-ниски преки данъци в ЕС, най-ниска цена на труда – и най-тежък данъчен товар върху ежедневното потребление на обеднялото население.
източник: taxdog

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Харесайте ни!