По света живеят малко над 22 млн. българи?

По света живеят малко над 22 млн. българи?Проучвания на „Асоциацията на българите по света“ и на „Световния парламент на българите“ показват, че към 2014 г. в света живеят 22 075 844 българи. Те буквално са разпръснати по почти всички континенти по света.

Данните са публикувани в „Проект 2015“ на „Българска национална доктрина. България през двадесет и първи век“ на Българската академия на науките и изкуствата, Научен център за българска национална стратегия и Научен институт „Българска национална доктрина“.

Трябва да посочим, че според публикуваните данни, най-много българи живеят в Русия – 7 212 274. Според данните, най-много са така наречените „волжски българи“ или казански татари – 5 100 000. Веднага след тях с близо 1,5 млн. са така наречените чуваши.

Интерес представлява фактът, че на второ място по наличие на българи се нарежда Украйна, като изрично е посочено, че данните се основават на официални и неофициални информации. Според авторите, в Украйна живеят 1 250 000 българи.

На трето място са българите в Сърбия, които са изчислени на 1 241 500 и на четвърто място са българите в Република Македония – 1 387 274.

Вероятно и по обясними причини, заради засиления емигрантски поток в последните години, Южна и Северна Америка са сред водещите дестинации за втора родина на много наши сънародници. Според данните, 738 450 българи живеят там. Как са разпределени те на континента? Според авторите на доктрината, най-много българи живеят в САЩ – 350 000, на второ място е Канада със 150 000 и на трето място се нарежда Аржентина с 80 000 българи. В Бразилия се оказва, че живеят 62 000 българи, в Мексико – 700 и най-малко българи са намерили своята втора родина във Венецуела – едва 150 човека.
Бройката на българите в САЩ се конкурира от тези в Гърция, които наброяват 383 981.

Особен интерес представлява фактът, че българи живеят дори в Африка, като те са изчислени на 27 800 човека, от които 25 000 са в Южноафриканската република. Там особено през последните години заминаха и много българи, които търсеха спасение от правосъдието у нас. Тези хора обаче едва ли живеят в държавата легално, защото иначе биха били открити от властите и вероятно биха били върнати в България, за да си понесат съдебната отговорност, за която са били търсени. Въпреки проблемите, които имаха нашите медици в Либия, все още там, според последните данни, живеят 2000 българи.

В Румъния се оказва, че живеят близо милион българи – 898 500. Това са банатски българи, карашобени, секели, чангъи, добруджански българи, шекеи, българи във Влахия и македонски българи.
Най-разселени са така наречени македонски българи. Те веднъж са българи от македонски произход, втори път не са в естествения им ареал на днешната Република Македония. Македонски българи има в Румъния – 10 000, в Сърбия – 35 000 и в Косово – 900. Македонски българи има дори и в Русия и те наброяват 325 човека.

Разбира се, най-много македонски българи живеят в географската територия на днешната Република Македония. 1 237 980 българи са тези, които не са се декларирали като такива от страх от репресии, твърдят авторите на доктрината. Македонските българи, които са със статут на български граждани са едва 120 994.
Българите в Америка и Австралия са емигрирали през последните 120 години. Това е историята на този процес. Причините са предимно икономически, но и политически, като напоследък, през последните 20 години, формалният повод е и образованието като външен определящ фактор.

През 1908 г. е приет Закон за емиграцията, който е променен през 1927 г. Така се регламентира начинът за изселване от страната.

През 1923 г. Между България и САЩ е сключен договор, който третира емиграционни проблеми и урежда въпроса за натурализацията.

Първоначално преселниците са предимно от онези райони на българската етническа територия, които при Освобождението от Османско владичество през 1878 г., остават извън пределите и на автономното Княжество България, и на останалата в рамките на Османската империя, Източна Румелия.
Така емиграцията ни се дели на два основни и формални дяла – стара емиграция и нова емиграция. Старата е тази, която е до началото на Втората световна война, а новата е след това.
Източник: bultimes

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Харесайте ни!