БЪЛГАРИЯ УМИРА: Мрем повече отколкото през 1940!

БЪЛГАРИЯ УМИРА: Мрем повече отколкото през 1940!Имаме и един от най-ниските показатели за продължителност на живота в Европа

Големият полски писател фантаст Станислав Лем (1921-2006 г.) казва: “Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират”. Тайнството на живота и смъртта е занимавало хората още от дълбока древност. “Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът!”-Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.).

В исторически план средната продължителност на живота на човека много столетия е била на ниско равнище. Науката е установила, че през каменната и бронзовата ера хората са живеели средно по 18-20 г., в древните цивилизации – Вавилон, Египет, Гърция, Рим, 25-30 г. В продължение на близо 2 хилядолетия се наблюдава много бавен растеж на този показател. Дори през XIX в. в напредналите за онова време европейски страни хората са живеели средно по около 35-38 г.

Тази тъжна действителност се дължи на примитивния начин на живот, недостатъчното и непълноценно хранене, пълната липса на медицинска култура и медицинска помощ, почти непрекъснатите войни и чумни епидемии. Малцина са и монарсите, достигнали по-висока възраст, а повечето от техните многобройни наследници са умирали млади.

Поврат в качеството на живота се постига главно в резултат от развитието на медицинската наука. През втората половина на XIX и началото на XX в. се извършват крупни научни открития с революционно значение. Благодарение на ваксините и антибиотиците всяка година се спасява и удължава животът на милиони хора в света. Едно от многото престъпления на Хитлер е, че е забранил да ваксинират войниците срещу тетанус, с което увеличава и без това огромния брой на жертвите във войната. Знае се, че сатрапът е страдал от фобии към ваксините.

В началото на XX в. средната продължителност на живота в Европа при мъжете е около 46,4 години, а при жените – 52,5 години. За няколко десетилетия този показател нараства с 30-35 г.

България следва подобен демографски модел. През периода 1921-1925 г. средната продължителност на живота у нас е 44,64 г. До 1960-1962 г. общата средна продължителност на живота нараства с 25 г. – 69,59 г. През следващите десетилетия темпът на нарастване на показателя чувствително намалява. Така за 2012-2014 г. имаме обща средна продължителност на живота от 74,5 г. – мъже – 71 г. и жени – 78 г. За жалост, това са едни от най-ниските показатели в Европа. Последното място си оспорваме с Литва и Латвия. Висока е продължителността на живота в Испания – 82,5 г., Швеция – 81,8 г., Финландия – 80,7 г. За Китай показателят е 75,5 г. и Индия – 66,4 г. Ниска средна продължителност на живота се наблюдава в Русия – 63,4 г. С най-ниска величина на този показател в света са някои страни от Африка. За периода 2005-2010 г. хората в Свазиленд живеят средно 39,6 г., Мозамбик – 42,1 г..

Интересен феномен е, че продължителността на живота при жените е закономерно по-висока, отколкото тази при мъжете. Демографите са установили, че до индустриалната революция (1750-1850 г.) разликата в продължителността на живота при двата пола е много малка, след което започва постепенно да се увеличава. За България тази разлика е минимална чак до 1930 г. Сега този интервал е около 7 г. Най-големи за света са различията в Латвия, Литва и Русия – 10-12 г. Според специалисти жените живеят повече поради генетични заложби, свързани с възпроизводствената функция. Съществено значение обаче имат различията в начина на живот, навици, традиции, които при двата пола имат определени особености. Има съобщения за наблюдения, че в страни, в които употребата на алкохол е забранена (арабски, мюсюлмански) разликата в продължителността на живота при двата пола е минимална – 1-2 г. Определено значение имат тютюнопушенето, условията на работното място.

Специално внимание заслужават дълголетниците – на 90 и повече години.

Демографите са забелязали, че има райони, области или населени места, които са рай за дълголетниците.

Съобщава се например за Лома Линда, град в Калифорния, остров Сардиния,архипелагът Рюкю в Япония, остров Икария – Гърция. Италианското градче Камподимеле е с население около 680 души, но почти всички доживяват висока възраст.

Знае се, че в България район с по-голям брой дълголетници са Родопите. В периода 2012-2014 най-дълго живеят жителите на София – 76,2 г., следват Кърджали – 75,7 г. и Смолян – 75,5 г. По данни от Статистическия годишник към 31.12.2012 г. лицата на 90 и повече години в България са 25 564. За 1920 г. дълголетниците в страната са били 13 027.

Япония е страната с най-дълголетно население. Средната продължителност на живота е 87 г.

По информация от анкети и други наблюдения се установява, че дълголетниците най-често са скромни, спокойни и дружелюбни хора. Хранят се с нискокалорична храна, мнозина от тях не са чували за диети.

Тези от селата прекарват голяма част от живота си на полето или в градината, като редуват умерен труд с почивка.

И сред дълголетниците има особняци. Като французойката Жана Луи Калмо, която 9 г. е смятана за най-възрастния човек в света. Цели 96 г. от живота си тя пуши. На 85-годишна възраст тренира в школа по фехтовка, а до 100-годишнината си редовно кара велосипед. Умира на 122 г.

Кои са факторите, условията, предпоставките, които определят продължителността на живота?

Големият британски историк, философ и математик Бертран Ръсел метафорично се изразява: “За да станеш дълголетник, трябва щателно да подбереш предците си.” Учени от Бостънския медицински университет са категорични – дълголетието е наследствено, а рискът от инсулт, инфаркт и инсулинозависим диабет е с около 80% по-нисък при потомствени дълголетници. Други учени са на мнение, че генетичният фактор има около 20-30% тегло в общия спектър от фактори, обуславящи дълголетието. Наскоро канадски специалисти съобщиха за много тясна зависимост между вътреутробното развитие и продължителността на живота. Обръща се внимание и на продължителността на кърмене при бебетата. Разбира се, това са фактори предпоставки. Съществено значение има как протича животът.

Един от много важните здравни и социални проблеми е детската смъртност. Смъртността на децата от 0 до 1 г. е с най-голямо въздействие върху общата средна продължителност на предстоящия живот. Данните за по-продължителен период показват ясна тенденция на намаление с високи темпове. За периода 1946-1950 г. българската статистика отчита детска смъртност от 117 умрели деца до 1 г. на 1000 живородени. От днешна гледна точка това е умопомрачителен показател. В периода 1961-1965 г. величината на коефициента намалява до 35,5‰. За 1991 г. е 16,9‰. Актуалната величина на коефициента е за 2014 г. 7,6 умрели деца до 1 г. на 1000 живородени. По информация на водещи разузнавателни служби (напр. ЦРУ) действителният коефициент а на детската смъртност е значително по-висок от официално оповестената. Още по-смущаващо е, че по детска смъртност България е на едно от първите места в Европа. По данни за 2012 г. този показател за Словения е 1,6‰, Норвегия – 2,5‰, Чешка република – 2,6‰.

За някои групи от населението, в които детската смъртност е значително по-висока от средната за страната, съществено значение имат мизерните условия на живот, нездравословното хранене и пълната липса на здравна култура. Често към това се прибавят тютюнопушене от бъдещите майки, употреба на алкохол, безразборни сексуални връзки.

Пряко влияние върху продължителността на живота оказва и общата смъртност. За периода 1896-1900 г. коефициентът на общата смъртност е 28,9‰ умрели на 1000 души от средногодишния брой на населението. В следващите десетилетия се наблюдава постепенно и трайно намаление на смъртността. За периода 1921-1925 г. – 20,8‰, за 1946-1950 г. – 12,3‰ и се стига до най-ниския коефициент през 1964 г. -7,9‰. След тази година започва тенденция на нарастване на смъртността. За 2014 г. коефициентът е 15,1‰. Парадоксално е, че през 2014 г. смъртността в България е по-висока от тази през 1940 г., когато коефициентът е 13,4‰.

По информация за 2014 г. на първо място сред причините за настъпване на смърт са болестите на органите на кръвообращението – 65,9% от общия брой на смъртните случаи. На второ място са онкологичните заболявания, които имат 16,6% участие в общия брой.

Тревожно е, че броят на регистрираните с онкологични заболявания нараства с висок темп. Ако броят на регистрираните със злокачествени новообразувания през 1980 г. приемем за база, то увеличението през следващите години е: през 1990 г. с 35,6%, през 2000 г. със 77,5%, 2010 г. – 130,6% и през 2013 г. -144,8%, т.е. през 2013 г. броят на регистрираните е 2,4 пъти повече в сравнение с 1980 г. Като причини се изтъкват глобалното влошаване на екологичната обстановка (замърсяване на въздух, води, почви), масовото използване на химически препарати и торове в селското стопанство. В резултат е налице значително замърсяване на храните, към което се прибавят и технологичните деформации при производството им – добавка на овкусители, консерванти, оцветители и пр. Значение за заболеваемостта имат и някои фактори от социално естество – ниски доходи, стрес от безработица, несигурност и т.н. Не са малко и лекарите, които говорят за чернобилския облак.

Loading...

Тревожно е, че средната преживяемост при почти всички видове рак у нас е по-ниска от тази в другите страни в Европа, а някои твърдят, че сме на едно от последните места в света. Специалистите са на мнение,че това основно се дължи на късното диагностициране.
източник: 24chasa.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.