Отива си нашата тъжна, потресена, смазана, болна България

Отива си нашата тъжна, потресена, смазана, болна БългарияОтива си нашата тъжна страна.
Печалната наша страна си отива.
Потресена, смазана, болна жена –
тя иска да знае защо я убиват.

Но отговор няма. Отвъд и отсам.
Присъда, издадена някъде в мрака.
Ще минем без памет. Без слово. Без храм.
Ще минем дори и без себе си някак.

А после ще свикнем със лудост и смърт,
ще заживеем накрая с мотива:
„Навеждай главата, че хлябът е кът.”
Печалната моя страна си отива.

Смалява се. Гасне. Изтича без звук.
Методий и Кирил били са шпиони.
Бездарен бил Вазов, а Ботев – хайдук
и хаймана, който вятъра гонел.

А Левски бил просто един терорист.
Батак пък – измислица на патриотари.
…И смерч се извива в небесната вис,
помита, премазва, изтрива България.

Зурните ехтят и кючекът гърми.
Нетолерантни не можем да бъдем.
В земята, щом трябва, ще легнем сами.
Казано иначе, ще заменим
днешната смърт със живота отвъден.

автор: Георги Ангелов, bultimes.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Харесайте ни!