Калина Андролова: “ Хората в България започват да проглеждат. Това е надеждата за оцеляване“

Калина Андролова: “ Хората в България започват да проглеждат. Това е надеждата за оцеляване“Интервю на Христина Христова с Калина Андролова за Memoria de futuro – Памет за бъдещето

Калина, ако погледнеш назад, към изтичащата 2015-а година, какво виждаш най-ясно в нашата България? Кое е най-важното и значимо събитие или процес според теб, независимо дали е с положителен или отрицателен знак? И защо виждаш точно това?

Силно ме впечатлява „обръщането” на общественото мнение. Но не на съвкупното публично, тъй като то минава през медиите и е силно изкривено, а на личностното мислене. Най-важното за България е, че все повече хора започват да „проглеждат” и да разбират процесите на международната политическа сцена, които директно ни засягат и в които нашата дори лична съдба е вплетена. Поначало хората считат, че политическите ходове на една или друга далечна държава не ги засягат. Че политиката е за политиците, а обикновените хора могат ей така да си живеят живота, без да се интересуват от тези „досадни” политически врътки. Че могат да си купуват дрехите и да си слагат трапезите и без политическа грамотност. Сигурно и мнозинството от сирийците са били напълно отстранени от „голямата политика” и „експертните” геополитически теми.

И какво се оказа?! Оказа се, че стратегическите концепции на хегемона засягат до кръв, до смърт и до болка дори малознаещите, дори тези, които не са и чували за служби, за стратегии на сдържане, за трансатлантически партньорства, за миграцията като оръжие или за контролиран хаос и пр. Тоест, това, че не си чувал, не знаеш, а затова и не виждаш, не те спасява. Защото политиката, както вътрешната, така и международната, така и хегемониалната, така и васалната – съществува. И тя те засяга пряко и болезнено. През 2015 година се натъкнах на много българи, които вече разпознават новите заплахи за света, и не само това, натъкнах се на много българи, които мислят, които не са зомбита с изпразнена менталност. Това ме прави щастлива. Това е надежда за оцеляване.

А ако погледнеш към Европа? Открояваш ли процес, събитие или тенденция, които имат ключово и фундаментално значение за близкото и далечното бъдеще, към което върви Старият континент?

На Европа й предстои да открие, че нейният партньор, приятел и стратегически съюзник САЩ, вече се е превърнал във враг, от който тя трябва да се пази. Този процес на „откриване” на новата реалност започна през 2015 г. Това е фундаментален поврат за Европа, с който не е ясно дали тя ще се справи. Много е вероятно да не успее. И тогава ще изчезне от „новата” и бъдеща политическа карта на света, в която Азия ще бъде силният определящ политическите смисли континент. САЩ ще диалогизират с Азия. Европа ще се превърне в празен спомен, опустошен от набези на „гневни психопати с религиозна мисия”. САЩ са склонни да разломят Европа, но няма да я предоставят на Русия. А Русия по естествен начин се завръща в Европа, в чийто политически живот винаги е участвала. След рухването на комунизма Русия се стъписа, загуби равновесие и се вгледа в собствените си проблеми. Наложи се да се оттегли от Европа, не само физически като изтегли човешкото си присъствие, но и културно-концептуално. Русия беше загубила битката за „успешен модел на живот”. Платила жестока цена за грешките си, днес Русия има съвсем други цели. Не казвам, че не я движи „имперският комлекс”, но казвам, че Русия единствена се опитва да възрази и опровергае една сила, която е подчинила целия свят и бавно го превръща в антиутопия.    

А в още по-глобален план? През 2015-а на световната шахматна дъска се случиха бурни, драматични събития и съдбоносни ходове от страна на големите играчи, които насочиха света в определена посока. Кое би откроила като най-знаково и значимо събитие в геополитически план?

Включването на Русия във войната за разпределението на Близкия изток. Появата на Русия в Сирия коренно променя ситуацията на неопровержимо световно господство на САЩ. Еднополюсният свят приключи и това малко отрезви американците. Най-малкото това ще накара САЩ оттук нататък да търсят реални партньорства, а не страни-пудели, на които нареждат какво да правят. За четвърт век САЩ развиха болестта, която произтича от абсолютната власт и всепозволеност. Те саморазрушиха своя авторитет на демократична разумна държава и се превърнаха в непредсказуема невротична империя. Но не може да властваш над всички за дълго. Разбира се, САЩ имат всички сили да се променят, да предприемат политика на изолационизъм и справяне с вътрешните си проблеми. Но не искат. Проблемът е, че натрупването на богатства в такива фантастични размери, каквито постига високата бизнес класа в САЩ, е невъзможно само в пределите на американската държава. Ето затова експертите, включително Джордж Фридман от Стратфор, наричат САЩ империя, защото американците ползват като източник за обогатяване почти целия свят. И то в режим на пълен произвол. Ако усетят непослушание, моментално предприемат преврати, войни, протести, операции, измислени от службите и пр. Янките останаха изключително изненадани от появата на Русия в Сирия. Те бяха проспали разбуждането на Русия

Калина, винаги съм се впечатлявала от твоите политически и геополитически прогнози. Те имат странното свойство да се сбъдват. Спомням си например, още в края на ноември 2013-та, когато започна да се забърква поредната цветна революция в Киев, как в един от твоите геополитически коментари ти възкликна: „За Украйна ще се лее кръв.” Тогава никой не си и помисляше да даде прогноза за война и анализите се движеха в далеч по-безопасни зони. А и в този момент имаше още няколко месеца до вкарването в майдана на снайперистите, които реално отключиха започването на гражданската война. Да, проля се кръв. И то много повече, отколкото очаквахме. Затова се изкушавам да те попитам, във връзка с предишния въпрос – как виждаш ти през следващата 2016-а година посоката, по която ще избере да тръгне светът?

Мисля, че 2016-а ще мине точно както и 2015-а. В напрежение, но без катаклизми. Дори да се постигне споразумение за Сирия, САЩ никога няма да престанат неявната си битка с Русия по цялото земно кълбо, просто защото става дума за детронирането им от върховната глобална власт. Разпадането на империите винаги е процес, а не еднократен акт. Затова от една единствена година не можем да очакваме разрешаването на подобен проблем. Вижте, алчността на мегакорпорациите е узурпирала властта в САЩ и от това външната политика на Америка е марионетна и дебалансирана. Ако здравите сили в САЩ не намерят опция за промяна, светът ще се изправя все по-често пред взривоопазни моменти. Всички войни се водят за ресурси. И всички войни се започват от този, който се смята за по-силен. Кажете ми за какво им е на САЩ войната в Сирия, създаването на „Ислямска държава”, разпарчетосването на Близкия изток? Това е доминация чрез създаване на безсилие в „опасните” региони на планетата. Никой да няма опция да застраши хегемона в перспектива. Е, тогава отговорете си сами на въпроса: Ще подкрепят ли САЩ една силна Европа или ще я смажат заобиколно по един или друг начин??? Все едно те не са виновни, нищо не са сторили. Мигрантите и терористите са лошите, а американците са добрите. Дето се казва, обикновен дарвинизъм, нищо лично. Европа глупаво счита, че вълкът ще пази кошарата с овцете.

А Европа? За какво тя ще има сили и за какво няма да й стигнат силите?

„О, приятели мои!”, казва Аристотел и допълва: „Но на този свят няма приятели”. Европа трябва да осъзнае, че е сама. Че партньорствата са винаги ситуационни. Те не са безусловни. Голямата грешка, която заплашва да се превърне във фатална за Европа, е именно това: че приемат САЩ за безкористен приятел. Откъде накъде? САЩ имат свои цели, които са различни от тези на Европа. На европейците им предстои операция по спасяването на самите себе си и те трябва да направят това съвсем сами. За съжаление не съм оптимистично настроена за бъдещето на Европа. Не само заради миграционната вълна, която може да претопи европейската култура и генофонд. Не е важно какво нещастие ти се случва, а как ще преминеш през него. И колко силен ще излезеш от него. Нещастия винаги се случват. Бог възнаграждава тези, които достойно и с много търпение овладяват нещастието, проумяват го, променят го отвътре, справят се с него. За да се справиш с нещастието, трябва да го различиш, да го разбереш и да имаш воля да го преживееш. Европа не разбира своето нещастие. Много трудно ще се справи с проблем, който тя не осъзнава, че я пробива отвътре и в сърцето. Европейските политици с изключение на Орбан и малцина други, се движат в самозаблудителна лъжа. Точно както в началните години на Хитлер.Никой нищо не осъзнава. Всичко ще стане ясно, но много късно, когато няма да е обратимо. А трябва да се действа сега.

Разбирате ли, парите, разгулът, сладкото и лесното на живота, самовлюбеността, високомерието, властта, особено властта, деградират човешкия ум, унищожават способността за оценка. Ето това е фазата на европейската политическа върхушка. Винаги се чудим защо българските политици предават държавните ни интереси за някакви пари, ами, вижте, европейците са същите. Само че за повече пари, за престиж, за постове, за власт, за възможности. Човеците са еднакви. Различават се само по силата на своя ум и от там по степента на устояване на изкушението. Питайте някой разузнавач и той ще ви каже, че има няколко техники за вербовка, тоест да се сдобиеш с един човек. Всички хора реагират еднакво на няколко неща. Може да устои само човек, чийто ум е подготвен за това. Или човек, който е изработил своя мисия.

И накрая ще се върна у нас. Каква е твоята политическа прогноза за България? Ще се втвърди или ще се разклати политическото статукво?

Не е вярно, че понеже сме малка страна, затова ни се налага да падаме по лице пред господарите. Израел да не е голяма страна? Но Израел е горда държава. Държава, която е извоювана. България не се е отвоювала. България ни е предоставена, ние сме „освободени” от някого. Затова сме изпълнени с тежки комплекси в международните отношения. Чакаме от някого нещо. Само че нищо не се дава даром, всичко се взима. Може да не е със сила, може да е с ум, с комбинативност, с умение за сделка и прочее. Ненавиждам невежеството у българската политическа класа. От невежеството идва и липсата на достойнство и лакейното смаляване. Когато се държиш достойно, дори да нямаш мощ, великите сили те уважават и те приемат равнопоставено. Когато си страхливец – те ненавиждат. Дали ще падне това правителство, за мен няма никакво значение. В момента Бойко не може да бъде изместен и той пак ще състави правителство в друга конфигурация. Проблемът не е в едно или друго правителство, те всички управляват по сходен начин. Проблемът е, че държавността е разградена и правителствата се движат инерциално според външните ветрове и указания. Нито един български държавник не изпитва болка за българската нация. Не опитва да направи нещо умно и съзидателно. Не знам защо не им идва на ум на българските управляващи, че могат да крадат и докато вършат умни и полезни неща. Вместо това те крадат само докато разграждат и демонтират носещите колони на държавността. Пак опираме до ума и творчеството. Просто обикновена некадърност тресе държавата.

Списание „Тайм” и „Файненшъл таймс” обявиха Ангела Меркел за човек и личност на годината. Няма да коментирам критериите им, но бих искала да те попитам – кой е твоят човек на годината? И ако трябва да избереш личност на годината конкретно за България (знам, че това е много трудно, но все пак) – кой е за теб българският човек на годината?

Избирането на Меркел е съвсем обяснимо и очаквано. САЩ винаги използват възможността да подкрепят техните хора по света. Хора, които ги устройват, които буквално имат принос за придвижването на техните цели. По отношение на миграционното оръжие и бъдещото разграждане на Европа Меркел направи много и трябваше да бъде възнаградена и поощрена морално. От Меркел зависят действията и „мислите” на ЕС, така че инвестицията в Меркел е много важна за САЩ. А това, че са я обявили за човек на годината на тях нищо не им струва, нали разбирате. Опитват се да повдигнат сринатия й авторитет. Не обичам подобно етикиране, подобни категоризации, затова ми е трудно да определя личността с най-голям принос за България. Това е тактически прийом, използван в концепциите за „меко” овладяване на структурите на едно общество в чужда държава. Награждаваме само „нашите” и така ги тикаме да вървят нагоре, правим им мащабен пиар, а дали са некадърни няма значение. Безкрайно много примери има в тази посока. Така че не желая да влизам в похватите на хегемониалните стратези. Нека си се определят за най-важни, нека си се разпространяват и харесват.

Има обаче едно неприятно жури и то се нарича: историческо време.Тези, които ще оставят следи, няма да са тези дето днес някой в България определя за личности на годината. Защото истината е истина, независимо от гледната точка на говорещия, неговите донори, любовници, кукловоди и стратези. Мога да ви дам един убедителен пример. В момента, съобразно пак този похват, се опитват да изкарат президента Плевнелиев патриот, демократ, глобалист, модерен, интелигентен, прозападен (тоест адекватен и правилен) и т.н. Само защото риториката му е проамериканска. Но истината е, че Плевнелиев е жалък президент, той е страхлив, малък човек. Той има слаба сила на ума и лакейна структура на мислене и действие. И повярвайте ми, ще остане в историята именно като такъв. Защото фактическата истина е по-силна от медийната измислена реалност, в която някой някого награждава, дава му етикет и прочее.

Коя е твоята надежда за България през идващата 2016-а?

Нямам никаква надежда за политическата класа в България. Но имам надежда за хората, които обитават страната. Те започват да излизат от лъжите и изкуствените мантри, които се изливат в публичното пространство. Това е много труден процес. Защото става дума за вирус в съзнанието на хората. Става дума за хронична зараза. Тоест изисква се много смелост и усилия, за да започнеш да мислиш като свързваш фрагментираните факти в цялостен анализ на случващото се. Хората от посткомунистическите държави имат известен имунитет по отношение на доктрините, те винаги са възприемали властта като фалшива, затова и сега се отнасят с по-големи резерви към хегемониалната свръхправота. Сами виждате, че Източна Европа реагира с по-силен имунитет на миграционната заплаха, дори Полша, която чинно изпълнява всички американски желания. Затова имам надежда, че българите сме по-защитени от зомбиране. От превръщането ни в ходещи плевели, на които обясняват, че трябва да се чувстват добре, докато самоубиват държавата си. Колкото до „предателите”, такива винаги ще има. Медиите наричат част от тях „експерти”, но това не бива да ви обърква. По действията, резултатите и хрупането на грантове ще ги познаете.
Източник: bultimes.com

 

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Харесайте ни!