Д-р Сергей Иванов: Българи не са яли истинско месо от години

Д-р Сергей Иванов: Българи не са яли истинско месо от годиниД-р Сергей Иванов е молекулярен биолог. Защитава дисертация в БАН, свързана с остатъчните количества пестициди в растенията. От 2008 г. е управител на Център по биология на храните и безспорен експерт по качество и безопасност на храните.

– С какво се занимава вашият Център по биология на храните?
– Това е малка, независима лаборатория, която изследва от суровини за храни, през хранителни добавки и питейна вода до анализи на качеството и безопасноста на храните, включително откриване на замърсители в тях. В последната година и половина изследваме млечни продукти. Открихме фалшифициране на краве масло. В около 50% от изследваните проби през 2014 г. имаше съдържание на немлечни мазнини. Тази година открихме немлечни мазнини в 4 от десетте изследвани марки.

За първи път в България това доведе до глоба на некоректните производители. Преди нашето изследване, което правихме с “Активни потребители” за фалшивите масла, в България за 7 години не беше хванат нито един проблемен млечен продукт – не само масло, а и мляко, сирене, кашкавал. А изведнъж се оказа, че в почти 50% от маслата са добавени немлечни мазнини.

– Какво представляват немлечните мазнини в кравето масло?

– Обикновено се казва, че това е палмово масло или някаква друга растителна мазнина. Става въпрос за хидрогенирани растителни мазнини, които се влагат, защото са евтини, но те не са полезни за здравето на консуматорите.

Търговската измама е толкова добра, че не може подправените продукти да се различат от истинските. Мога само да посъветвам хората да изискват от държавата това, за което й плащат данъци – да осъществява контрол на храните. Не можем да им кажем: “Тествайте си всичко в лаборатория”, защото тестът на едно масло струва 50 пъти неговата цена.

– Какво вас ви тревожи най-много?

– Най-тревожно е какво съдържат саламите, кренвиршите, малотрайните колбаси, защото те масово се ядат. Има българи, които не са консумирали от години истинско месо. Саламите и колбасите се правят от най-нискокачественото вносно месо, избирано на принципа най-ниска цена; правят се от прат. В масовия случай саламите и колбасите отговарят на критериите за микробиология, в тях няма опасни патогенни бактерии. Но това не означава, че това са качествени продукти.

При нас контролните органи години наред пренебрегват този проблем. Тях ги интересува само да са безопасни, т.е. да няма салмонела. Салмонела няма, защото минават термична обработка, за сметка на това в тях може да има куп други неща. В тях няма пълноценно месо, няма същото съотношение между мазнини, белтъци и въглехидрати. Белтъците в пратовете са колагени със съвсем различен състав от протеините, които се съдържат в мускулната тъкан. Образно казано, ядете продукт, който имитира друг продукт. И ние продължаваме да си затваряме очите пред проблемите с качеството на храната.

– Значи е вярно това, че в саламите има смлени кости, кожа, сухожилия, нокти и сланина?

– Да, в този порядък са съставките на прата. Той се използва, защото е много евтин. Производителите залагат на евтини продукти, които вървят на пазара, търговците активно ги промотират, а държавният орган бездейства. Няма значение дали един салам е по стандарт “Стара планина”, или не е. Според мене, е по-добре да се вложи соя в колбасите, отколкото прат.

Първо, това не е пълноценна храна. Второ, рискът от различни замърсители в пратовете е много по-голям. Съединителната тъкан, от която се правят пратовете, например мазнините, са депа, в които организмът складира различни видове токсини. Консумацията на колбаси с прат представлява риск за здравето на хората, защото е много по-голяма вероятността да са се отложили тежки метали или всякакви видове биотоксини.

Откакто сме влезли в Европейския съюз, за осем години има само два случая на открити несъответстващи салами в България, при това за съдържание на конско месо. На пръв поглед изглежда, че нашите продукти са перфектни. Но в действителност това означава, че никой не се занимава с тях.

– Има ли други продукти, които българинът редовно употребява, а всъщност са ментета?
– Ще дам пример с друг млечен продукт – айрян. Продава се навсякъде в България, консумацията е доста голяма. В Европейската общност само ние произвеждаме айрян, поради това няма европейски изисквания как и от какво да се прави. Повечето хора разбират под айрян кисело мляко, разредено с вода. За съжаление голяма част от производителите го правят по друг начин – взема се суха смес, в която понякога има сухо мляко, а понякога няма, добавя се вода, разбърква се и се бутилира.

В този айрян няма кисело мляко, а понякога няма и мляко

Модифицирани нишестета придават на продукта плътна бяла консистенция, подобна на млякото.

– А в киселите млека има ли истинско мляко?

– Някои колеги твърдят едно, други твърдят друго. Въпросът опира до това колко изследвания се правят, кой ги прави, какви са резултатите и дали се обявяват. Разбира се, на пазара има качествени кисели млека. Проблем обаче при много от производителите е поддържането на качеството

– Има ли обаче кисело мляко, в което липсва млечнокиселата пръчица, която го прави полезно за здравето?
– Аз лично съм намирал кисели млека без живи бактерии. Но не мога да кажа колко масово са разпространени. Всеки ден трябва да се изследват по няколко десетки проби от различни производители, за да се направи обективна статистика и в края на годината да се каже какво е киселото мляко в България. Това е напълно по силите на контролния орган, въпрос е само на желание.

Има ли антибиотици и хормони в месото?

Трябва да се знае, че хормоните винаги присъстват в телешкото или в свинското, но това са естествените хормони, които тези животни произвеждат. В някои страни е разрешено преживни животни да се инжектират с хормонални препарати, но не и в европейските страни, където тази практика е забранена. Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) би трябвало да изпълнява вече осма година една задължителна за ЕС програма за наблюдение в месото на остатъци от ветеринарномедицински продукти, в които се включват антибиотиците и хормоните. Но досега БАБХ не е публикувала нито един отчет дали се изпълнява програмата. Така че и при най-добро желание не мога да ви кажа какво е състоянието на българския пазар, при положение че държавата не върши своето задължение, коментира д-р Иванов.

Зеленчуци с пестициди се хващат всеки месец

При граничен контрол в България всеки месец се хващат вносни храни от Китай и Турция, главно зеленчуци, надвишаващи лимитите за съдържание на пестициди. Това е единственият тип замърсители, за които може да се каже, че има контрол. Обикновено разрешените лимити са леко надвишени и от еднократна консумация на такива зеленчуци няма да се отровите. При постоянна употреба това също не представлява сериозен риск за здравето. Пестицидите са необходимото зло в борбата например срещу микотоксините, които са най-съвършеният естествен убиец. Микотоксините са отровни съединения, отделяни от плесените. Сред микотоксините най-токсичен и канцерогенен е афлатоксинът, който поразяват черния дроб. Афлатоксинът е хиляди пъти по-канцерогенен и от най-опасния пестицид. С риск за замърсяване с афлатоксини са зърнените храни (пшеница, ръж, ечемик, царевица и др.), ядките (фъстъци, бадеми), млякото и млечните продукти, сушените плодове и подправките. За съжаление, всяка година у нас има случаи на хванати продукти с микотоксини. И преди два месеца имаше такъв случай: микотоксини от фуражите бяха попаднали в кравите и оттам – в млечните продукти. За разлика от микроорганизмите микотоксините са термоустойчиви и готвейки, не ги обезвреждаме.

Микотоксините се развиват при определена влажност, да речем, при съхранение на пшеница. Много по-добре е да напръскате пшеницата с пестицид, отколкото да оставите в нея да се развият гъбички, които да продуцират микотоксини. Разбира се, при пръскането с пестициди има правила, карантинни срокове, които трябва да се спазват.

Друг микотоксин е патулинът, който се среща във ферментирали ябълки и други презрели плодове. В днешно време, когато плодовете се изпращат и от другия край на земята, няма как производителите да не използват химикали. Въпросът е да са в нормите. И когато някои твърдят, че тяхната продукция е биологична, защото не използват пестициди, дали това не я прави по-опасна!
източник: БЛИЦ

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Харесайте ни!