Приказката е “Лъвският народ в овча кожа”

Приказката е “Лъвският народ в овча кожа”Както всяка приказка и тази започва така

Имало едно време в центъра на света един много надарен и можещ народ, народът на Лъвовете, името идвало не от това, че не се бръснели, не! От Лъвските им безстрашни сърца, от възможността им да сътворяват всяко едно свое желание и мечта в реалност, из целия свят знаели за тях, всички треперели да не обидят и разгневят Лъвският народ, знаело се, че освен великодушни и изключително добри, Лъвовете били свирепи и безпощадни когато някой се опитвал да им отнеме това което им принадлежи свише, свещената им земя (приказката разказва, че земята на която били те, била земята на най-голямото и единствено божество на тая земя, божество от което произтичали всички религии из света – Сътворителят), децата им, най-красивите жени на света Лъвиците!

Всички народи изпитвали огромен респект и уважение към Лъвският народ, всички знаели, че ако са в трудност и отидат с отворени сърца и помолят за помощ, Лъвовете ще се отзоват и ще помогнат в името на правдата и справедливостта! Всички с изключение на прокаженият народ, народ без земя, народ без минало и бъдеще, народ без вяра в нищо друго освен в златото и подлостта!

Животът бил спокоен, щастлив и мирен, Лъвовете били земеделци, не произвеждали оръжия, напротив използвали оръжията за обработка на земята и изхранвали с всепризнатата си по качества храна всички свои съседи, били добри търговци, занаятчии, владеели златарството, грънчарството и всеки най-деликатен дар божи чрез ръцете, чувствата и съществата си.

Мирът бил водещата цел на Лъвският народ, въпреки това дори и между тях имало препирни, толкова сила и мощ не минавали и без нормалните дори и за лъвски прайд боричкания за парче земя, за красива лъвица или просто ей така за няма нищо, каквото и да последвало винаги в крайна сметка си стискали ръцете и заживявали мирно, сговорно и задружно.

Това спокойствие, този мир който носели Лъвовете на света дразнел изключително много прокаженият народ, той бълвал оръжия, произвеждал отрови, манипулирал и насаждал омраза у всички народи към Лъвският народ, обяснявал на простичките и падналите вече веднъж под справедливото острие на Лъвският народ, народи, че Лъвовете вече били изгубили сили, че не можели да се защитят, че не можели да опазят границите си, лековерните вярвали и предприемали атака след атака срещу Лъвовете, всеки път било безсмислено, един Лъв покосявал 100 от противниковата армия, всеки опит на прокажения народ бил без успех, това водело много негативни настроения у другите народи срещу прокажените, започнали да не купуват оръжията, отровите и подлостта им!

Тогава висшият съвет на прокажените или по-известни на историята като циреите решили да сменят тактиката и за да са по-сигурни в успехът си решили да направят опитът на коварния си план над друг народ, на друга земя! Знаели, ако се провалят само още веднъж, всички народи ще се обединят срещу тях и ще ги избият до последния калпак ….

Планът бил готов, циреите решили да атакуват по бреговете на Средно море, там обитавали други добри хора, занаятчии, земеделци, камилари – Килимарите, все отрудени и добри хора! Прокажените решили, че ако атакуват директно, Килимарите ще изпратят бързо вестоносец който да измоли помощта на Лъвския народ, за това предприели нещо в техен стил, подмолно и отровно, отишли вместо с оръжия с пълни самари със злато, увещавали клетите Килимари, че цялото това злато е тяхно, че то им принадлежало, само трябвало да продадат земята си, Килимарите изкушени от алчността човешка приели, това им коствало цялата земя. история и минало, приказката там не е свършила и до ден днешен … разказват разказвачите на истината!

Вече успели да унищожат самоличността, битът и културата на Килимарите, прокажените решили, че е време да ударят с всичка сила Лъвският народ, между временно с откраднатото злато и ресурси от клетите Килимари организирали множество походи и отровили много народи, обещавайки им всичко и давайки им за пример това, какво се е случило и продължава да се случва с горките Килимари, резултатът бил винаги един и същ, отнемали както миналото така и бъдещето на изкушилите се от алчност народи, не случайно били “прокаженият народ”!

Набрали вече сила и мощ от тъмните си похвати и вече въоръжили отровените от тях народи, прокажените били готови да унищожат и Лъвският народ, последната крепост на доброто и мирът на тази земя, предприели същите похвати, влезли благодарение на продажни и нечистокръвни лъвове в святата земя на Лъвското царство отново със самарите злато, отново с обещанията, отново с уж добрите намерения, Лъвският народ бил временно измамен, поддал се на изкушението, започнал да продава земята си, да си купува последен модел каруци произведени от прокажените, да използва отровите им които го карали да се чувства добре, започнало лека по-лека да се замъглява бистрият Лъвски разум, прокажените искали бързи резултати, а резултатите все не идвали, едвам сдържали гнева от лицата си, страх ги било, страх ги било, че колкото и да са били приспали Лъвовете, в тях текла свещената кръв на Сътворителя, не можело със сила, подлостта работела но не до толкова колкото им се искало!

Прокажените решили да предприемат други крути мерки! Въоръжили като изковали най-лютите ятагани и боздугани пълчищата безродници – черните, които се скитали без земя и без дом по света, обещали им най-красивите жени на света, Лъвиците, обещали им всичките ресурси на Лъвската земя нахъсвайки ги да изтребят Лъвският народ и веднъж за винаги да паднела тази последна крепост на човещина, любов и мир!

Ордите навлезли в Лъвската земя, избивали и унищожавали всичко което срещнат по пътя си, прокажените ликували, радвали се, че са успели, че веднъж за винаги са се отървали от последната спънка да отровят целия свят и всички народи, Лъвовете били победени, поробени и забравени, историята им била открадната, Лъвиците били вече на поробителят, всичко изглеждало, че пъкленият плат успял, Лъвовете обаче направили нещо нечувано до този момент, ОБЛЕКЛИ ОВЧИ КОЖИ! Дори и най-жестоките черни, не могли да понесат срама да убиват овце … оставили ги, да ги доят и стрижат и за всеки случай населили Свещената земя с черните роби които вече били пленили през походите си, да тровят и отравят святата им кръв!

Под овчата кожа обаче горяло Лъвското сърце, блеели лъвовете в продължение на столетия, само и само да бъде мир, да запазят войните на светлината, някой от тях приели чуждата вяра, това обаче било стратегически ход, ход целящ запазване на Лъвският род, какво е някаква си вярва, при условие, че във вените им текла кръвта на единственият Сътворител!

Времето минавало, прокажените се оттеглили в сладката си придобивка, земята на Килимарите и контролирали процеса по унищожението на Лъвовете дистанционно, не искали видимо за другите народи да се цапат с тяхната свещена кръв!

Това им била и грешката, свирепите черни не били особено умни и прозорливи, не разбрали как под овчите кожи се подготвяло въстание, не усетили как от кротки овчици изведнъж свалили кожите отново грейнали ГОРДИТЕ ЛЪВОВЕ, цената която платили Лъвовете била страшна, милиони жертви, векове назад, изтрита, скрита и изкривена история! Но, алчността се заплаща, няма ненаказана алчност!

Случило се въстанието, пак с много мъки и жертви и с помощта на Русите, Лъвовете успели да върнат свободата си или поне така си мислели, мислели, че както през вековете са помагали на нуждаещите се народи (включително и на Русите), така и сега на тях ще им се помогне, безрезервно, без скрити и долни похвати! Но те подценили прокажените, прокажените били пуснали вече пипалата си толкова надълбоко в повечето народи, че дори и тези които се притекли на помощ, Русите не били с чистите си сърца, вече били отровени от прокажените, виждали не техни братя, а ресурси за изхранването на голямата си империя!

Времето минавало, Лъвовете започнали да осъзнават, че не тази свобода заслужават и отново навлекли овчите кожи, мирът и разбирателството били запазени, спокойствие макар и привидно било осигурено на Лъвският род, липсвали луксозните каруци и извънредните екстри които преди столетия прокажените били донесли със себе си, но Лъвовете знаели, че трябва да станат повече, че на всяка цена мирът трябва да бъде запазен!

Днес Лъвовете все още са в овчите си кожи, пазят се, мислят, групират се,
стават все по-силни, ден след ден, година след година, готови да вземат с един скок своята мечтана свобода и да възцарят мирът на земята! Готови да покажат истинското лице на прокаженият народ, готови да върнат спокойствието и сговора между народите!

Ако има лекарство на тая земя против гнилото, подмолното, златното, продажното и злото, то това е ЛЪВСКИЯТ НАРОД и само чрез него приказката ще завърши – и заживели всички мирно и щастливо!

От къде знам тази приказка ли? Аз съм един от тях!

Loading...

Аз съм един от ЛЪВОВЕТЕ!
автор: Добрин Петков

Сайта не носи отговорност за написаните коментари


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.